Пропускане към основното съдържание

Публикации

"Театър в театъра" - Маргарита Младенова и Иван Добчев

Маргарита Младенова е родена през 1947 г. в гр. Свищов. Работила е в Русенския театър, в Сатиричния и Народния театър. Преподава в НАТФИЗ, където разработва съвместно с Иван Добчев алтернативна програма на обучение. В нея студентите изучават предмети като история и практика на фолклора, обреди и основи на православната религия, възпитание на родовата памет. Иван Добчев е роден през 1947 г. в гр. Харманли. Работил е в театрите в Димитровград, Пловдив, Театър “Българска армия”, Сатиричния и Народния театър. През 1988 г. заедно с Маргарита Младенова, Иван Добчев основава театрална работилница “Сфумато”. Театралната работилница има множество участия и награди от световни и наши фестивали. Критаката и публиката винаги възторжено посрещат техните творчески експерименти. Признавам, че Маргарита Младенова и Иван Добчев са едни от любимите ми режисьори. Самите те се определят като средновековни алхимици и аз наистина мисля, че в малкото пространство на тяхната театрална работилница има нещо тай...

"Театър в театъра" - Симеон Владов

След НАТФИЗ “Кръсю Сарафов”, където Симеон Владов завършва специалност “актьорско майсторство”, няколко години работи в Пернишкия театър, а след това е на свободна практика. Участва в представления на Свободния театър в София и театър “Инверсия”. Пее в хор “Аква”, а след разпадането му продължава с “Акапелната формация от актьори”, която по-късно носи името “Аспея”. През 1995 г. създава собствена попрок група “СТОБ”, която в последствие се разпада. Той е един от известните актьори, които осъществяват дублажа на филмите в Българска национална телевизия и в други медии. Със Симеон Владов се запознах през 1995 г. в качеството му на вокалист на група “СТОБ”. През следващите години съм го интервюирала няколко пъти и съм оставала очарована от неговата откровеност и артистичност. Макар че го наблюдавам от страни, мисля че за това време той не се промени много, може би стана по-целенасочен и по-упорит в преследването на целите, които си поставя. Наистина е хубаво, когато човек вярва в себе си ...

"Театър в театъра" - Камен Донев

Камен Донев е роден през 1971 г. в гр. Русе, завършва специалност “актьорско майсторство” в НАТФИЗ “Кръстю Сарафов” в класа на проф. Крикор Азарян. Стана популярен с участието си в музикалния тандем със Стефан Вълдобрев и Мая Бежанска. Той е една от звездите на Театър “Българска армия”. Освен като актьор, е познат и като филмов сценарист, режисьор и талантлив драматург – негови пиеси са поставяни на различни сцени в страната, носител е на престижни награди. Героите му са едновременно абсурдни и реалистични, “луди глави”, които търсят щастието си сред хаоса на ежедневието, болката и мизерията, опиянени от бурните си мечти и копнежи. С Камен Донев се запознах случайно. Няколко месеца преди това бях гледала първата му постановка “Обърнете внимание”, която ми се видя изключително свежа. Камен Донев вече бе популярен като актьор и поп-изпълнител. Той напълно ме изненада, защото се оказа много земен, искрен, интелигентен и разговорлив. Гледала съм повечето му пиеси и голяма част от актьорски...

"Театър в театъра" - Златина Тодева

Златина Тодева е родена през 1926 г. в гр. Стара Загора. Освен в родния си град, дълги години работи и в театрите в Пазарджик, Димитровград, Хасково, Пловдив, София. Има многобройни роли както в театъра, така и в киното, носител е на престижни награди. Със съпруга си – популярния актьор Никола Тодева се запознава в Старозагорския театър и според нейните думи е любов от пръв поглед. В театралните среди Златина Тодева е известна с името “мама Злата”. Получила го е в Димитровградския театър, защото майчински се грижела за всички артисти. Ако някога ме попитат кое е любимото ми интервю, веднага бих посочила именно това – със Златина Тодева, с мама Злата. Първо имах удоволствието да гледам фантастичния й моноспектакъл “Забравени от небето”, с режисьор Юлия Огнянова и бях впечатлена от енергията, чистота на изпълнението, естествеността и пълнотата на образите, които тя изгражда. Златина Тодева е в състояние да разсмее и разплаче публиката само в продължение на две сцени. Успя да ме накара да...

"Изкуство в изкуството" - Станислав Памукчиев

Станислав Памукчиев е роден през 1953 г. в гр. София. Завършва специалност “стенопис” при проф. Димо Заимов в Художествената академия, където сега самият той преподава. Картините му са притежание на престижни обществени и частни колекции като Националната художествена галерия в София, колекцията “Петер Лудвиг” в Германия, “Арт диалог” във Франция, а също и в Гърция, Русия, Италия, Швейцария, Холандия, Белгия, Австрия, САЩ, Канада. Носител е на множество награди като например Голямата награда на Международното триенале на живописта в София през 1996 г. Мисля, че интересът ми към изкуството на Станислав Памукчиев е следствие от интереса ми към неконвенционалните форми. Това е творчество, което надскача илюстративното, битовото и се стреми да формира някакви философски възгледи, нравствени и етични позиции. Несъмнено изкуството на Станислав Памукчиев провокира със своята интравертност, обобщеност, крайна индивидуалност – независимо дали става дума за оригиналните му психологически пейзажи...

"Изкуство в изкуството" - Николай Панайотов

Николай Панайотов е роден през 1956 г. в гр. София. Завършва Художествената гимназия и специалност “стенопис” в Художествената академия при проф. Митьо Гановски. По-късно самият той преподава в Академията. Носител е на различни национални награди като първа награда от конкурса за оформление на градската среда през 1985 г. и национална награда за монументални изкуства през 1989 г. Автор е на няколко запомнящи се стенописа. Неговите картини са притежание на частни и обществени колекции във Франция, Австрия, Белгия, Люксембург, Монако, САЩ. Николай Панайотов успя да си извоюва име на търсен и ценен художник у нас и в чужбина благодарение на мащаба на мисленето си и размаха на таланта си. Казва, че е избрал пътя на художника с убеждението, че животът му ще бъде много интересен, но никога лесен. Първо ме впечатлиха “свободните” му картини – огромни платна, които деликатно потрепват от полъха на минаващия край тях зрител. После – образите – сюрреалистични, абсурдни изображения на митични същ...