Maria Popova Interviews

Лъчезар Бояджиев е роден през 1957 г. в гр. София. Завършва “изкуствознание” в Художествената академия. Той е един от основателите на Института за съвременно изкуство. Негови работи са представяни в Германия, САЩ, Великобритания, Бразилия, Турция, Австрия, Русия, Италия, Южна Корея, Унгари и др. Това е първата ми среща с Лъчезар Бояджиев. От тогава съм правила още няколко интервюта с него и разговорите винаги са ми били много интересни. Бих могла да кажа, че научих много от Лъчо, защото твърде често някоя отделна мисъл или просто дума, ме провокираха да си изграда интересна теза или концепция. Лъчезар Бояджиев има явен принос в съвременното българско изкуство – като творец, като своеобразен разпространител на определени концепции, а и като личност, която спомага за формирането на цялостния контекст. Самото интервю е правено на един от етажите на Съюза на българските художници на ул. “Шипка” № 6. В една своя статия изкуствоведът Яра Бубнова задава въпроса “Как изкуството Made in Bulgari...

Анжело Красини е роден през 1954 г. в гр. София. Завършва Висшия институт за приложни изкуства в Москва. Работил е в българския културен център във Варшава, където специализира ювелирство. До 1990 г. ръководи ювелирния център към Съюза на българските художници. Има изложби в Япония, Чехия, Германия, Унгария, България. Носител е на втора награда от куиадреналето в Ерфурт, както и на награди на СБХ. Автор е и на статуетката на престижната награда за българска мода “Златна игла”. Странното му име е наследство от дядо му – италианеца Франческо Красини, който като млад се заселва в България. Познавам и нося накитите на Анжело Красини от малка, защото майка ми е негова голяма почитателка. Признавам, че той е сред любимите ми художник-ювелири и винаги проявявам пристрастие, когато разглеждам негови произведения. Навярно любопитството да се запозная с твореца, създаващ тези причудливи и изящни форми, ме подтикна да направя това интервю. Работите на Анжело Красини са провокативни като форма, но...

Андрей Лекарски завършва Художествена гимназия в Москва и Художествена академия в Париж при проф. Брианшон. Работи живопис и скулптура. Има многобройни изложби по целия свят. Негови произведения са притежание на Музея на модерното изкуство в Париж, а скулптурите му са поставени пред сградите на ЮНЕСКО в Париж и ООН в Ню Йорк. Андрей Лекарски е един от талантливите ни художници, който от години живее във Франция. Повод за срещата ми с Андрей Лекарски бе съвместната изложба, която направи заедно с художника Никола Манев, също живеещ във Франция, в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Андрей Лекарски се представи с оригинални и подчертано личностно изградени скулптури. Интервюто направих в самата изложбена зала, до един лъскав черен роял. Той бе артистично суетен, приятно зарадван от журналистическия интерес (преди мен интервю взе и друга колежка), осъзнаващ значимостта на творбите си. Това интервю е важно за мен и поради факта, че е първото ми включено в Златния фонд на БНР. Ра...

Георги Ковачев – Гришата е през 1920 г. в с. Баховица, Ловешко. Завършва Художествената академия, специалност “живопис” през 1942 г. при проф. Никола Ганушев. Освен живопис, работи илюстрация, графика, шрифтове. Представя свои картини във Франция, Русия, Великобритания, Австрия, Япония, Гърция. Своето умалително име “Гриша” получава още като студент от негов по-възрастен колега. Бях виждала няколко картини на Георги Ковачев – Гришата в дома му и в обща изложба, но усещането когато застанах пред множеството платна, подредени в един от салоните на Съюза на българските художници, където бе представена неговата юбилейна изложба, а после и в ателието му, бе съвсем различно. Освен силно колоритните полуабстрактни пейзажи, това което впечатлява в творчеството на Георги Ковачев са женските образи – обобщени, нежни, близки до иконописната стилистика, мощни като въздействие. Винаги ми е приятно, когато видя семейство ярко изразени творци, каквито са Георги Ковачев и Милка Пейкова, които въпреки ...

Милка Пейкова е родена през 1919 година в с. Павел, Великотърновско. През 1948 г. завършва Художествената академия, специалност “живопис” при проф. Дечко Узунов. Освен живопис, работи текстилна пластика, оформление на книги, автор е на различни шрифтове и пощенски марки. Излагала е свои картини в Москва, Прага, Лайпциг, Будапеща, Париж, Лондон, Бон, Алжир. Носител е на български и международни награди за оформление на книги, шрифт, живопис. Милка Пейкова е автор на над 180 портрета, сред които на личности като Вазов, Яворов, Йордан Йовков, Дора Габе, Радой Ралин, Григор Вачков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Георги Павлов-Павлето. За портрета си на Елисавета Багряна, поетесата й посвещава стихотворението “Портрет в бяло”. Твърди, че я привличат героичните и трагични съдби, като в центъра на вниманието си поставя душевното богатство и култура, която прочита в личността. Известният ни скулптор Николай Шмиргела я нарича “художник-гражданин”, а също отнася за нея определението на Версан ...

Атанас Нейков е роден през 1924 г. в гр.София. Завършва Художествената академия през 1948 г. – “декоративно изкуство” при Кирил Цонев и “живопис” при Дечко Узунов, на когото е племеник. Работи в областта на живописта, графиката, илюстрацията и пространственото оформление. Бил е директор на Софийската градска галерия и на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Негови творби са притежание на много галерии в България, а също и на Библиотеката при Парламента на Вашингтон, Галерията за модерно изкуство в Болоня, частни колекции. Атанас Нейков е проектант на можество изложби, галерии, павилиони на български и чуждестранни изложения, като българските павилиони на панаирите в Париж, Милано, Загреб, Виена, Измир, Античната част на Националния исторически музей, Археологическия музей в София и други. Той е ръководител на дизайнерски център в град Модена, Италия. Автор е на критични есета и статии. Атанас Нейков истински ме впечатли със силно изразения си аристократизъм, с вътрешната си д...

Лика Янко е родена през 1928 г. в гр. София. Едва 15-годишна влиза в Художествената академия в класа на акад. Илия Петров. Твърди, че той и проф. Дечко Узунов са спомогнали за формирането й като творец. Самият Дечко Узунов обичал да казва, че има две деца – Лика Янко и Генко Генков. Художничката определя единствено Винсент ван Гог като свой духовен учител. Първата й самостоятелна изложба през 1967 г. е преждевременно закрита, а Лика Янко. Четиринадесет години по-късно – през 1981 г. отново излага свои платна пред публика. Нейни картини са притежание на почти всички галерии в България, както и на представители на повечето дипломатически мисии у нас – на Франция, Италия, Германия, Испания, Швейцария, Португалия, Аржентина, Колумбия, Индия, Египет, Индонезия, Япония и още много други. Лика Янко е една от моите любими художнички. Творческият й почерк е неповторим – примитивна рисунка, богат колорит в по-ранните й платна, който в последните й работи стига до чисто бяла стилистика, включване...